Лидерите на отбора са собствените юноши Начко Михайлов, Йордан Стойков, Боко Димитров, Георги Бонев, Ангел Колев, Бойчо Величков, Радослав Здравков, Трайко Соколов, заедно с няколко кадъра отвън като вратарят Румянчо Горанов и Венцислав Арсов. „Железничарите“ завършват на точка пред ЦСКА и на 4 пред „Левски“. Силните изяви продължават и през следващите години. През сезон 1979/80 „Локомотив“ достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, като последователно отстранява Ференцварош, Монако и Динамо (Киев), преди да отпадне от Щутгарт. През 1981/82 за трети път е спечелена националната купа след победа във финала над Локомотив (Пловдив) (2:1) с голове на Бойчо Величков и новият ас от школата Стойчо Стоев.
((Телевизия на живо>>)) Пирин Локомотив 1929 София
В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа – 1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г. е европейски железничарски шампион. История[редактиране | редактиране на кода] Ранни години (1929 – 1935)[редактиране | редактиране на кода] През май 1929 г.
Най-голяма победа за Купата на България: 11:1 срещу „Чавдар“ (Б. Слатина) – 1991 г. Най-голяма загуба в първенство: 0:8 срещу „Левски“ (София) – 1994 г. Най-голяма загуба за Купата на България: 1:5 срещу „Велбъжд“ (Кюстендил) – 2001 г. Най-много спечели точки: 72 – 2007 г. Най-малко спечели точки: 10 – 1950 г. Най-много отбелязани голове: 70 – 2007 г. Най-малко отбелязани голове: 16 – 1950 г. Най-много победи: 23 – 2007 г.
След „възраждането“ на „Локомотив“ (София) в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион „Локомотив“ в район Надежда до жк. „Свобода“. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители. През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България. Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод. През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година „Локомотив“ (София) играе домакинските си срещи на Националния стадион „Васил Левски“ и други стадиони в София и страната.
– юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия. Локомотив през 50-те години на ХХ век[редактиране | редактиране на кода] През сезон сезон 1953 „Локомотив“ печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 „Левски“ с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров. Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г.
група железничари от тогавашната жп работилница в София, любители на футболната игра, решават да оформят организационно своята дейност, създавайки „Железничарски спортен клуб“ (ЖСК София). [1] Три месеца по-късно, на 2 септември 1929 г., се провежда официалното учредително събрание. В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар.
[[ТЕЛЕВИЗОР](((] Берое Лудогорец гледай мача 17
[ТЕЛЕВИЗИЯ НА ЖИВО] Пирин Септември София мач на
[[ОНЛАЙН#]((((] Берое Арда гледай напълно безплатно
кръг Малмьо ФФ 8:3 0:2 8:5 1 кръг Вашаш 4:3 3:5 7:8 1977/78 КНК Андерлехт 1:6 1:8 1978/79 Оденсе 2:1 2:2 2 кръг Кьолн 0:1 0:4 0:5 1979/80 Ференцварош 3:0 3:2 Монако 4:2 1:2 5:4 3 кръг Динамо (Киев) 1:0 1/4-финали Щутгарт 1:3 1:4 1982/83 Пари Сен Жермен 1:5 2:5 1985/86 Апоел Никозия 6:4 Ксамакс 1:1 0:0 1987/88 Динамо (Тбилиси) 3:1 0:3 3:4 1995/96 Дери Сити 2:0 Халмстадс БК 3:3 1996/97 Нефтчи Баку 6:0 7:2 Рапид (Букурещ) 2006/07 1 кв. кръг Македония ГП 2 кв. кръг Бней Йехуда 4:0 Фейенорд 2007/08 Оцелул Рен 2008/09 Борац (Чачак) 2011/12 Лига Европа Металург Скопие 3 кв.
Локомотив (София) - новини, програма и класиранеCopyright © 2007-2022 Агенция Спортал. Всички права запазени. Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group За нас Екип За рекламa Общи условия Етични правила на НСС Лични данни Настройки за Поверителност Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.
След влизането на „Локомотив“ във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитетът е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А. Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла. Сезони[редактиране | редактиране на кода] Последни 10 сезона[редактиране | редактиране на кода] Име Група Място Нац. Купа 2010 – 11 Локомотив А Група 4 2011 – 12 13 2012 – 13 12 2013 – 14 10 2014 – 15 3 2015 – 16 ОФГ София-Север 1 2016 – 17 Втора лига 6 2017 – 18 2 2018 – 19 8 2019 – 20 2020 – 21 Състав 2022/2023[редактиране | редактиране на кода] Към 29 август 2022 г. Вратари 01 Дамян Дамянов 24 Александър Любенов 88 Жарко Истатков Защитници 03 Марио Петков 04 Мики Орачев 05 Давид Малембана Селсо Рапосо 22 Ивайло Найденов 33 Алан Диас 89 Матеус Дуарте 97 Каду Халфове 07 Александър Александров 08 Симеон Славчев Валентин Николов 11 Франса 15 Лука Иванов 18 Християн Чипев 26 Красимир Милошев 39 Антонио Вутов 44 Божидар Кацаров 94 Юлиян Ненов Нападатели 09 Илия Димитров 45 Димитър Митков 70 Димо Бакалов Клубни рекорди[редактиране | редактиране на кода] Най-голяма победа в първенство: 9:0 срещу „Черноморец Бургас“ (София) – 2007 г.
След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция, [5] както и изливане на нова настилка в някои сектори, лицензът за провеждане на масови мероприятия на стадион „Локомотив“ е възстановен. [6] На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещат около 4000 зрители[7] на футболната среща от А ПФГ между „Локомотив“ (София) и „Ботев“ (Пловдив). През сезон 2015/2016 година за футболни мачове е отворен целият стадион.
[[HD на живо===]] ЦСКА Локомотив София гледате мача на
През сезон 1994/95 отборът печели сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. С това обаче успехите секват, въпреки големия бюджет, с който клуба разполага. Всяка година се привличат дузина скъпоструващи футболисти, на треньорския пост се изреждат специалисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев и Георги Василев, но не е постигнато нищо значимо. „Локомотив“ бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов.
[[ТЕЛЕВИЗИЯ НА ЖИВО##]] Хебър 1918 Локо Пловдив
През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“. Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България. Във финала на Републиканското първенство Локомотив побеждава Спортист (София) след победа с 3:1 и равенство 1:1. В състава на „железничарите“ вече личат имената на още няколко футболисти, оставили трайна следа в клубната история като вратарят Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Вучко Йорданов. През 1948 клубът за първи път печели и националната купа, като на финала надиграва с 1:0 пловдивския Славия-Ченгелов.
[спортна телевизия] ЦСКА София Ботев Враца гледате
През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия. Издигане до водещ клуб в страната (1935 – 1948)[редактиране | редактиране на кода] Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г. Клубна делегация се среща с директора на железниците и пристанищата в страната о. з. полковник Борис Колчев с молба да разпореди всички футболисти и спортисти, които работят в железниците, да членуват задължително в ЖСК. Заповедта е издадена, а в резултат на нея в железничарския клуб постъпват редица силни играчи от елитни столични клубове, сред които и Стою Недялков, превърнал се впоследствие в първата голяма клубна легенда. Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София).
в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В „А“ РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60. Големият отбор на Георги Берков[редактиране | редактиране на кода] Постепенно в състава навлизат плеада от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков. Нападателят се превръща в една от най-значимите личности не само в „Локомотив“, а и в българския футбол.
кръг Шльонск (Вроцлав) 0:0 /3:4 след дузпи/ Стадион „Локомотив“[редактиране | редактиране на кода] Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“. Това продължава до края на петдесетте години, когато „Локомотив“ се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г.
Локомотив София - Берое » Информация на живо +